Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина,

Имен ден на Великден празнуват  Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка, Вили, Велислав
 

Днес е  Възкресение Христово - Великден. Православието отбелязва  един от двата най-големи християнски празника.

 
Обреди и обичаи на Великден
Великден е най- значимият празник от пролетния цикъл, който бележи краят на зимата и поставя началото на пролетта и възраждащата се природа.

На Великден настава краят на постите, като се отговява с аленото обредно яйце. Според националните предания алените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос.Червеният цвят е знак както на христовата кръв, по този начин и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието.

В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане крепко, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се върви на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се дарове: пита, козунак, яйца. Народната традиция повелява на Великден да се вършат козунаци и агнешко.
Поверия за Великден
Червено яйце се поставя в люлката на новородено, с цел да го пази от зли сили и “лоши очи ”.

Черупките от алените яйца са лечебни и се употребяват срещу уроки.

Българите вярвали, че по яйцето оставено пред иконата, на идната година се гадае. Ако яйцето е цялостно и не мирише, годината, която идва, ще е добра. Ако е празно и мирише неприятно, чака се сложна година.

В Християнската вяра на  Великден се празнува възкръсването на Исус Христос на третия ден  откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносци, посетили гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Вярващите се поздравяват с думите “Христос воскресе! ”  и отговорът  е “Воистину воскресе! ".

Смята се, че  възкресението на Исус Христос е най-великото събитие  в историята на  човешкия жанр . Великден е измежду така наречен п одвижни празници и се дефинира според от първото пролетно пълнолуние.

Според православната традиция  Възкресение Христово се предшества от Великия пост . Той стартира седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите премеждия и на гибелта му на кръста.
 

 
През това време  християните би трябвало да се разкаят, да очистят душите и телата си и по този начин да се подготвят за достойното посрещане на християнския празник.

Според националната традиция в  украсата за празника с е включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко в еликденски обредни хляба  - един се назовава за къщата и се раздава на Великден на членовете на фамилията, други се подаряват на кумове и на родственици.

На празника  деца и възрастни се чукат с червени яйца , като гледат чие ще излезе победител. Вярва се, че този, на който яйцето се окаже герой, ще бъде най-здрав през годината.
 
Имен ден на Великден празнуват  Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка.

Според националната традиция  Великден символизира възкръсването на природата за нов живот , успеха на пролетта над зимата. Традицията повелява още  на Великден да се състои и първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни . То е буйно и радостно. Израз е на насладата на хората от възкръсването на природата за нов живот, на вярата им, че тя ще ги възнагради обилно за труда им през идващото лято, на вярата в успеха на положителното над злото./ Дарик